4 nov 2021, 14:58

Има ли край

  Poesía » Otra
543 0 1

Будят ме трудни въпроси,

идват при мен призори.

Скръбни, нещастни и боси

лягат превили глави.

 

Сетне шушукат и спорят,

пъплят насам и натам.

Питат ме, бързо говорят,

отговор търсят голям.

 

Синият край на небето,

кой ще докосне с ръце?

Злачният дъх на полето

има ли край и къде?

 

Нощният бриз над морето,

кой ще затвори в шише?

Има ли птици където

мракът звездите краде?

 

Устремът смел на орела

може ли някой да спре?

Има ли край на предела?

Има ли хора с криле?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...