4 nov 2021, 14:58

Има ли край

  Poesía » Otra
546 0 1

Будят ме трудни въпроси,

идват при мен призори.

Скръбни, нещастни и боси

лягат превили глави.

 

Сетне шушукат и спорят,

пъплят насам и натам.

Питат ме, бързо говорят,

отговор търсят голям.

 

Синият край на небето,

кой ще докосне с ръце?

Злачният дъх на полето

има ли край и къде?

 

Нощният бриз над морето,

кой ще затвори в шише?

Има ли птици където

мракът звездите краде?

 

Устремът смел на орела

може ли някой да спре?

Има ли край на предела?

Има ли хора с криле?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...