Има ли край
Будят ме трудни въпроси,
идват при мен призори.
Скръбни, нещастни и боси
лягат превили глави.
Сетне шушукат и спорят,
пъплят насам и натам.
Питат ме, бързо говорят,
отговор търсят голям.
Синият край на небето,
кой ще докосне с ръце?
Злачният дъх на полето
има ли край и къде?
Нощният бриз над морето,
кой ще затвори в шише?
Има ли птици където
мракът звездите краде?
Устремът смел на орела
може ли някой да спре?
Има ли край на предела?
Има ли хора с криле?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
