Будят ме трудни въпроси,

идват при мен призори.

Скръбни, нещастни и боси

лягат превили глави.

Сетне шушукат и спорят,

пъплят насам и натам.

Питат ме, бързо говорят,

отговор търсят голям.

Синият край на небето,

кой ще докосне с ръце?

Злачният дъх на полето

има ли край и къде?

Нощният бриз над морето,

кой ще затвори в шише?

Има ли птици където

мракът звездите краде?

Устремът смел на орела

може ли някой да спре?

Има ли край на предела?

Има ли хора с криле?