Има ли за хората спасение?

Безмълвие в шумните ни думи,

безнадеждност в нашите мечти.

Звукът на преминаващи катуни

в душата ни отчаяно ехти.

Изгубени в познати булеварди,

търсещи за мъничко различие,

отново бавим се край старта –

победата, изглежда, ще е ничия.

Човешкото – потънало в забвение,

като слънчев залез изтърван,

има ли за хората спасение –

както има изгрев след нощта?