Sep 4, 2012, 3:34 PM

Има ли за хората спасение?

  Poetry
517 0 0

Безмълвие в шумните ни думи,

безнадеждност в нашите мечти.

Звукът на преминаващи катуни

в душата ни отчаяно ехти.

 

Изгубени в познати булеварди,

търсещи за мъничко различие,

отново бавим се край старта –

победата, изглежда, ще е ничия.

 

Човешкото – потънало в забвение,

като слънчев залез изтърван,

има ли за хората спасение –

както има изгрев след нощта?

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Или Дадарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...