4.09.2012 г., 15:34 ч.

Има ли за хората спасение? 

  Поезия
436 0 0
Безмълвие в шумните ни думи,
безнадеждност в нашите мечти.
Звукът на преминаващи катуни
в душата ни отчаяно ехти.
Изгубени в познати булеварди,
търсещи за мъничко различие,
отново бавим се край старта –
победата, изглежда, ще е ничия.
Човешкото – потънало в забвение,
като слънчев залез изтърван,
има ли за хората спасение –
както има изгрев след нощта?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Или Дадарова Всички права запазени

Предложения
  • ...като праг посрещаш ме, когато ме завеят черни ветрове... Евтим Евтимов Не бягам. Ветровете ме отв...
  • Те те пращат на смърт, Капитане. На света не му пука за теб и нехае за твоите рани. Днес светът е па...
  • **** Денят започва в шест без пет. Понякога е много тъмно. Луната – бледолик поет, върху словата си ...

Още произведения »