9 jul 2007, 9:56

ИМА ЛЮБОВ

  Poesía
677 0 4
Изгряваща звездица са твоите очи,
открехнат прозорец на нашите съдби!
Звездица ясна, слязла от небето,
със прилива дошла е от морето!

Любов, срещнах те в неподходящ момент,
а пък и ти изглежда не повярва в мен!
Във книгите си само, но без душа,
тъй с думи и без спомени ти отлетя!

А лястовица новина ми прати
и вяра, че любовта я има и е свята!
Нашия прозорец сълзи го затъмиха,
а някъде мелодия любовна
                                                  някой тананика!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...