Jul 9, 2007, 9:56 AM

ИМА ЛЮБОВ

  Poetry
673 0 4
Изгряваща звездица са твоите очи,
открехнат прозорец на нашите съдби!
Звездица ясна, слязла от небето,
със прилива дошла е от морето!

Любов, срещнах те в неподходящ момент,
а пък и ти изглежда не повярва в мен!
Във книгите си само, но без душа,
тъй с думи и без спомени ти отлетя!

А лястовица новина ми прати
и вяра, че любовта я има и е свята!
Нашия прозорец сълзи го затъмиха,
а някъде мелодия любовна
                                                  някой тананика!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...