Jul 9, 2007, 9:56 AM

ИМА ЛЮБОВ

  Poetry
675 0 4
Изгряваща звездица са твоите очи,
открехнат прозорец на нашите съдби!
Звездица ясна, слязла от небето,
със прилива дошла е от морето!

Любов, срещнах те в неподходящ момент,
а пък и ти изглежда не повярва в мен!
Във книгите си само, но без душа,
тъй с думи и без спомени ти отлетя!

А лястовица новина ми прати
и вяра, че любовта я има и е свята!
Нашия прозорец сълзи го затъмиха,
а някъде мелодия любовна
                                                  някой тананика!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...