9.07.2007 г., 9:56

ИМА ЛЮБОВ

671 0 4
Изгряваща звездица са твоите очи,
открехнат прозорец на нашите съдби!
Звездица ясна, слязла от небето,
със прилива дошла е от морето!

Любов, срещнах те в неподходящ момент,
а пък и ти изглежда не повярва в мен!
Във книгите си само, но без душа,
тъй с думи и без спомени ти отлетя!

А лястовица новина ми прати
и вяра, че любовта я има и е свята!
Нашия прозорец сълзи го затъмиха,
а някъде мелодия любовна
                                                  някой тананика!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...