Има някъде зима
Тънко и зимно се смее звънче.
Слънцето димно виси на конче.
Лед по реката, следа от шейна.
Блясък и ромон. И миг тишина.
Ала внезапно подухна ветрец.
Скъса се тънкият слънчев конец.
Ярката топка се гмурна в мъгла,
скри се, а сводът поаленя.
Горе надраска знак с птичи пера.
Точка постави на тази игра.
С грак се прозя, потъмня уморен.
Беше тук, няма го зимният ден.
13.10.2019
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Димитрова Todos los derechos reservados
