Има някъде зима
Тънко и зимно се смее звънче.
Слънцето димно виси на конче.
Лед по реката, следа от шейна.
Блясък и ромон. И миг тишина.
Ала внезапно подухна ветрец.
Скъса се тънкият слънчев конец.
Ярката топка се гмурна в мъгла,
скри се, а сводът поаленя.
Горе надраска знак с птичи пера.
Точка постави на тази игра.
С грак се прозя, потъмня уморен.
Беше тук, няма го зимният ден.
13.10.2019
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Димитрова Все права защищены
