1 jul 2016, 16:50

Има само пустош...

  Poesía » Otra
677 0 0

Погледни, човече, насред  

 изоставените и пусти полета!

Там, където някога труд е кипял,

там, където пот се е ляла

на нашите мили деди.

Неуморни като пчели,

те за залъка, денем и нощем

се трудиха на полето.

А трудът им се отблагодари жестоко,

взе им душата, живота дори.

А сега всичко е пустош,

чак е призрачно страшно.

А там на полето, няма жива душа,

няма ги белите кърпи,

нито пък прегърбените баби.

Тихо е в земята на дедите ни,

само лекият повей на вятъра,

едвам се долавя.

Забравихме миналото, а 

то ни носи лек мирис на тъга...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Bez ime Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...