Jul 1, 2016, 4:50 PM

Има само пустош...

  Poetry » Other
675 0 0

Погледни, човече, насред  

 изоставените и пусти полета!

Там, където някога труд е кипял,

там, където пот се е ляла

на нашите мили деди.

Неуморни като пчели,

те за залъка, денем и нощем

се трудиха на полето.

А трудът им се отблагодари жестоко,

взе им душата, живота дори.

А сега всичко е пустош,

чак е призрачно страшно.

А там на полето, няма жива душа,

няма ги белите кърпи,

нито пък прегърбените баби.

Тихо е в земята на дедите ни,

само лекият повей на вятъра,

едвам се долавя.

Забравихме миналото, а 

то ни носи лек мирис на тъга...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Bez ime All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...