28 dic 2008, 9:07

Има те... 

  Poesía » De amor
707 0 1
Имах те – 
науж ме обичаше.
Слагах те
до мен и привличаше
сърцето ми - бе 
усмихнато, дишаше
леко, но бе...

Сега не се противя
на мъката,
приятелски я тая
в разлъката – 
няма как да я прекроя.
Разкъсани парчета 
в мен те пазят
от лапите на гнева – 
не мразя...

Да счупя ли огледалото
на спомените?
Да сложа ли на стъпалото 
отровените 
си мечти?

Ще събера тъжните дни
и нощите в сълзи при 
онези с теб в албум.
Ще ми припомнят наум
лъжата на щастието,
готова кат причастието
на болката 
да разделя нелепо...

Не искам да спя...
Отново боли – 
себе си коря
и кърви,
не спира да къса
парче по парче – 
значи те има, 
като зверче
посред зима
намерило плячка – 
Значи си тук...?!
Нека ме мачка
тогава обидата – 
нали е Твоя...
Нежна е коридата
на думите ти – моя
е насладата – 
едва ми остана 
под конвоя – 
от мисли одрана,
почти на колене,
но Не...!

Понеже обичам,
ти също си в мен...

. . .
Сега те усещам,  
нали ме боли...




© Агапея Полис Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да!
    Най-вече боли!А фибрите се опъват-свиват!Ах, как ме стрелна тоя стих!
    Прегръщам те!
Propuestas
: ??:??