Има те...
Имах те –
науж ме обичаше.
Слагах те
до мен и привличаше
сърцето ми - бе
усмихнато, дишаше
леко, но бе...
Сега не се противя
на мъката,
приятелски я тая
в разлъката –
няма как да я прекроя.
Разкъсани парчета
в мен те пазят
от лапите на гнева –
не мразя...
Да счупя ли огледалото
на спомените?
Да сложа ли на стъпалото
отровените
си мечти?
Ще събера тъжните дни
и нощите в сълзи при
онези с теб в албум.
Ще ми припомнят наум
лъжата на щастието,
готова кат причастието
на болката
да разделя нелепо...
Не искам да спя...
Отново боли –
себе си коря
и кърви,
не спира да къса
парче по парче –
значи те има,
като зверче
посред зима
намерило плячка –
Значи си тук...?!
Нека ме мачка
тогава обидата –
нали е Твоя...
Нежна е коридата
на думите ти – моя
е насладата –
едва ми остана
под конвоя –
от мисли одрана,
почти на колене,
но Не...!
Понеже обичам,
ти също си в мен...
. . .
Сега те усещам,
нали ме боли...
науж ме обичаше.
Слагах те
до мен и привличаше
сърцето ми - бе
усмихнато, дишаше
леко, но бе...
Сега не се противя
на мъката,
приятелски я тая
в разлъката –
няма как да я прекроя.
Разкъсани парчета
в мен те пазят
от лапите на гнева –
не мразя...
Да счупя ли огледалото
на спомените?
Да сложа ли на стъпалото
отровените
си мечти?
Ще събера тъжните дни
и нощите в сълзи при
онези с теб в албум.
Ще ми припомнят наум
лъжата на щастието,
готова кат причастието
на болката
да разделя нелепо...
Не искам да спя...
Отново боли –
себе си коря
и кърви,
не спира да къса
парче по парче –
значи те има,
като зверче
посред зима
намерило плячка –
Значи си тук...?!
Нека ме мачка
тогава обидата –
нали е Твоя...
Нежна е коридата
на думите ти – моя
е насладата –
едва ми остана
под конвоя –
от мисли одрана,
почти на колене,
но Не...!
Понеже обичам,
ти също си в мен...
. . .
Сега те усещам,
нали ме боли...
© Агапея Полис All rights reserved.
