25 ene 2008, 0:48

Имай вяра!

  Poesía
706 0 2
Стрелките луди никога не спират
и всеки миг любови хиляди умират.
Писъци ужасни нощите раздират
и вихрушки бясни се извиват...
Ти го виждаш,
стъпваш в локвите с кръвта пролята
и неволно тялото си миеш със сълзите святи...
Ти умираш... бавно  и безмълвно,
ти умираш жално, хладнокръвно...
ти ме искаш, но си толкова обречен
и обичаш, ала знаеш - никой не е вечен...
Аз съм млада, пълна със живот
и съм сляпа за нещастния хомот.
Аз съм волна и приспивам ти тъгата
и съм твоя и на теб си давам свободата.
Често казвам силни думи с неуверен глас,
грешна съм, не признавам и олтара,
ала вярвам силно - Бог е с нас!
Тя - любовта ще ни спаси, ти имай вяра!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Драгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за съветитеНезнам доколко е променено сега,но повече от това не ми се иска да го преправям..
  • Да, Смешко е прав! Но иначе стихотворението много ми харесва!Само финала малко го пооправи.Поздравчета!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...