25 янв. 2008 г., 00:48

Имай вяра! 

  Поэзия
536 0 2
Стрелките луди никога не спират
и всеки миг любови хиляди умират.
Писъци ужасни нощите раздират
и вихрушки бясни се извиват...
Ти го виждаш,
стъпваш в локвите с кръвта пролята
и неволно тялото си миеш със сълзите святи...
Ти умираш... бавно  и безмълвно,
ти умираш жално, хладнокръвно...
ти ме искаш, но си толкова обречен
и обичаш, ала знаеш - никой не е вечен...
Аз съм млада, пълна със живот
и съм сляпа за нещастния хомот.
Аз съм волна и приспивам ти тъгата
и съм твоя и на теб си давам свободата.
Често казвам силни думи с неуверен глас,
грешна съм, не признавам и олтара,
ала вярвам силно - Бог е с нас!
Тя - любовта ще ни спаси, ти имай вяра!

© Теодора Драгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за съветитеНезнам доколко е променено сега,но повече от това не ми се иска да го преправям..
  • Да, Смешко е прав! Но иначе стихотворението много ми харесва!Само финала малко го пооправи.Поздравчета!
Предложения
: ??:??