25.01.2008 г., 0:48

Имай вяра!

707 0 2
Стрелките луди никога не спират
и всеки миг любови хиляди умират.
Писъци ужасни нощите раздират
и вихрушки бясни се извиват...
Ти го виждаш,
стъпваш в локвите с кръвта пролята
и неволно тялото си миеш със сълзите святи...
Ти умираш... бавно  и безмълвно,
ти умираш жално, хладнокръвно...
ти ме искаш, но си толкова обречен
и обичаш, ала знаеш - никой не е вечен...
Аз съм млада, пълна със живот
и съм сляпа за нещастния хомот.
Аз съм волна и приспивам ти тъгата
и съм твоя и на теб си давам свободата.
Често казвам силни думи с неуверен глас,
грешна съм, не признавам и олтара,
ала вярвам силно - Бог е с нас!
Тя - любовта ще ни спаси, ти имай вяра!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Драгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за съветитеНезнам доколко е променено сега,но повече от това не ми се иска да го преправям..
  • Да, Смешко е прав! Но иначе стихотворението много ми харесва!Само финала малко го пооправи.Поздравчета!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...