Jan 25, 2008, 12:48 AM

Имай вяра! 

  Poetry
604 0 2
Стрелките луди никога не спират
и всеки миг любови хиляди умират.
Писъци ужасни нощите раздират
и вихрушки бясни се извиват...
Ти го виждаш,
стъпваш в локвите с кръвта пролята
и неволно тялото си миеш със сълзите святи...
Ти умираш... бавно и безмълвно,
ти умираш жално, хладнокръвно...
ти ме искаш, но си толкова обречен
и обичаш, ала знаеш - никой не е вечен...
Аз съм млада, пълна със живот ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Драгиева All rights reserved.

Random works
: ??:??