14 jun 2017, 23:12

Имала съм някога сърце...

Poesía » De amor

614 2 4

Имала съм хиляди мъже...
Имала съм.., всъщност никой нямам.
Най-лесно се обича без сърце.
Безчовечност получавам най-накрая.

Имала съм хиляди души...
Имала съм.., ала вече нямам.
Бездушието първо ги уби
и хвърли ги в дълбока яма...

Имала съм хиляди слънца...
Имала съм.., ала пак ги няма.
Скриха се зад облака на завистта,
само буря и сълзи останаха...

Имала съм хиляди сърца...
Имала съм.., някъде отляво...
На тяхно място имам аз сега
огромен кратер и кървяща рана.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

plama7 (Пламена Владимирова)

Благодаря Ви от душа за хубавите отзиви.
Бих казала,че сърцето е единственият орган, който продължава да тупти и да се надява, дори да е разбито на хиляди парчета...

2017-06-16T22:52:08+03:00
Веси_Еси (Еси)

Плами, силен стих си написала! А чувството на изтръгнатото сърце, оставящо след себе си огромен кратер е добре познато на повечето читатели. Аз те поздравявам за творбата и ти пожелавам бързо да намериш мехлем за кървящата рана!

2017-06-15T15:06:00+03:00
PepiPetrova (Pepi Petrova)

Много ми хареса как си описала това пагубно състояние. Привет, Пламена!

2017-06-15T11:57:53+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

А, какво стана с всичко това, което си имала?Заради кого, или какво, вместо сърце, имаш дълбок кратер - рана? Можем ли с нещо и някак да облекчим тази болка?

2017-06-15T06:31:31+03:00

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0