14.06.2017 г., 23:12

Имала съм някога сърце...

613 2 4

Имала съм хиляди мъже... 
Имала съм.., всъщност никой нямам. 
Най-лесно се обича без сърце. 
Безчовечност получавам най-накрая. 

 

Имала съм хиляди души... 
Имала съм.., ала вече нямам. 
Бездушието първо ги уби
и хвърли ги в дълбока яма...
 
Имала съм хиляди слънца... 
Имала съм.., ала пак ги няма. 
Скриха се зад облака на завистта, 
само буря и сълзи останаха... 

 

Имала съм хиляди сърца... 
Имала съм.., някъде отляво... 
На тяхно място имам аз сега 
огромен кратер и кървяща рана.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Владимирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Ви от душа за хубавите отзиви.
    Бих казала,че сърцето е единственият орган, който продължава да тупти и да се надява, дори да е разбито на хиляди парчета...
  • Плами, силен стих си написала! А чувството на изтръгнатото сърце, оставящо след себе си огромен кратер е добре познато на повечето читатели. Аз те поздравявам за творбата и ти пожелавам бързо да намериш мехлем за кървящата рана!
  • Много ми хареса как си описала това пагубно състояние. Привет, Пламена!
  • А, какво стана с всичко това, което си имала?Заради кого, или какво, вместо сърце, имаш дълбок кратер - рана? Можем ли с нещо и някак да облекчим тази болка?

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...