Имала съм някога сърце...
Имала съм хиляди мъже...
Имала съм.., всъщност никой нямам.
Най-лесно се обича без сърце.
Безчовечност получавам най-накрая.
Имала съм хиляди души...
Имала съм.., ала вече нямам.
Бездушието първо ги уби
и хвърли ги в дълбока яма...
Имала съм хиляди слънца...
Имала съм.., ала пак ги няма.
Скриха се зад облака на завистта,
само буря и сълзи останаха...
Имала съм хиляди сърца...
Имала съм.., някъде отляво...
На тяхно място имам аз сега
огромен кратер и кървяща рана.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламена Владимирова Всички права запазени