14.06.2017 г., 23:12 ч.
Имала съм някога сърце...
Имала съм хиляди мъже...
Имала съм.., всъщност никой нямам.
Най-лесно се обича без сърце.
Безчовечност получавам най-накрая.
Имала съм хиляди души...
Имала съм.., ала вече нямам.
Бездушието първо ги уби
и хвърли ги в дълбока яма...
Имала съм хиляди слънца...
Имала съм.., ала пак ги няма.
Скриха се зад облака на завистта,
само буря и сълзи останаха...
Имала съм хиляди сърца...
Имала съм.., някъде отляво...
На тяхно място имам аз сега
огромен кратер и кървяща рана.
© Пламена Владимирова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Плами, силен стих си написала! А чувството на изтръгнатото сърце, оставящо след себе си огромен кратер е добре познато на повечето читатели. Аз те поздравявам за творбата и ти пожелавам бързо да намериш мехлем за кървящата рана!
-
Много ми хареса как си описала това пагубно състояние. Привет, Пламена!
-
А, какво стана с всичко това, което си имала?Заради кого, или какво, вместо сърце, имаш дълбок кратер - рана? Можем ли с нещо и някак да облекчим тази болка?
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Бих казала,че сърцето е единственият орган, който продължава да тупти и да се надява, дори да е разбито на хиляди парчета...