plama7 (Пламена Владимирова)
236 1350
14 июн. 2017 г., 23:12

Имала съм някога сърце... 

  Поэзия » Любовная
450 2 4

Имала съм хиляди мъже... 
Имала съм.., всъщност никой нямам. 
Най-лесно се обича без сърце. 
Безчовечност получавам най-накрая. 

 

Имала съм хиляди души... 
Имала съм.., ала вече нямам. 
Бездушието първо ги уби
и хвърли ги в дълбока яма...
 
Имала съм хиляди слънца... 
Имала съм.., ала пак ги няма. 
Скриха се зад облака на завистта, 
само буря и сълзи останаха... 

 

Имала съм хиляди сърца... 
Имала съм.., някъде отляво... 
На тяхно място имам аз сега 
огромен кратер и кървяща рана.

© Пламена Владимирова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря Ви от душа за хубавите отзиви.
    Бих казала,че сърцето е единственият орган, който продължава да тупти и да се надява, дори да е разбито на хиляди парчета...
  • Плами, силен стих си написала! А чувството на изтръгнатото сърце, оставящо след себе си огромен кратер е добре познато на повечето читатели. Аз те поздравявам за творбата и ти пожелавам бързо да намериш мехлем за кървящата рана!
  • Много ми хареса как си описала това пагубно състояние. Привет, Пламена!
  • А, какво стана с всичко това, което си имала?Заради кого, или какво, вместо сърце, имаш дълбок кратер - рана? Можем ли с нещо и някак да облекчим тази болка?
Предложения
: ??:??