14 июн. 2017 г., 23:12

Имала съм някога сърце...

Поэзия » Любовная

612 2 4

Имала съм хиляди мъже...
Имала съм.., всъщност никой нямам.
Най-лесно се обича без сърце.
Безчовечност получавам най-накрая.

Имала съм хиляди души...
Имала съм.., ала вече нямам.
Бездушието първо ги уби
и хвърли ги в дълбока яма...

Имала съм хиляди слънца...
Имала съм.., ала пак ги няма.
Скриха се зад облака на завистта,
само буря и сълзи останаха...

Имала съм хиляди сърца...
Имала съм.., някъде отляво...
На тяхно място имам аз сега
огромен кратер и кървяща рана.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

plama7 (Пламена Владимирова)

Благодаря Ви от душа за хубавите отзиви.
Бих казала,че сърцето е единственият орган, който продължава да тупти и да се надява, дори да е разбито на хиляди парчета...

2017-06-16T22:52:08+03:00
Веси_Еси (Еси)

Плами, силен стих си написала! А чувството на изтръгнатото сърце, оставящо след себе си огромен кратер е добре познато на повечето читатели. Аз те поздравявам за творбата и ти пожелавам бързо да намериш мехлем за кървящата рана!

2017-06-15T15:06:00+03:00
PepiPetrova (Pepi Petrova)

Много ми хареса как си описала това пагубно състояние. Привет, Пламена!

2017-06-15T11:57:53+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

А, какво стана с всичко това, което си имала?Заради кого, или какво, вместо сърце, имаш дълбок кратер - рана? Можем ли с нещо и някак да облекчим тази болка?

2017-06-15T06:31:31+03:00