10 feb 2014, 17:39

Имало някакво време

  Poesía » Otra
529 0 1

 

 

                        Имало някакво време

 

                                Всеки има своето минало,

                                 но то е също илюзорно.

 

           Колко много красиви залези!

           Изгреви - проспани мечти.

           Колко много човешки радости

           и загуби, от които боли.

           Колко малко разбрани думи -

           минувачи край чужди съдби.

           Извървените с обич друми

           и мостове, където гори.

           Зимата и едно кокиче.

           Пролетта с дъжда и снега

           и онова друго момиче,

           живяло тогава, не и сега.

           Този свят е вече митичен -

           с малките къщи в големия град

           и разните хора, останали ничии -

           с влюбен живот и жив маскарад.

            

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...