10 февр. 2014 г., 17:39

Имало някакво време

530 0 1

 

 

                        Имало някакво време

 

                                Всеки има своето минало,

                                 но то е също илюзорно.

 

           Колко много красиви залези!

           Изгреви - проспани мечти.

           Колко много човешки радости

           и загуби, от които боли.

           Колко малко разбрани думи -

           минувачи край чужди съдби.

           Извървените с обич друми

           и мостове, където гори.

           Зимата и едно кокиче.

           Пролетта с дъжда и снега

           и онова друго момиче,

           живяло тогава, не и сега.

           Този свят е вече митичен -

           с малките къщи в големия град

           и разните хора, останали ничии -

           с влюбен живот и жив маскарад.

            

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...