24 oct 2019, 10:12

Имам криле

  Poesía
1.2K 2 4
А нищо човек съм, човече, но сложих криле вместо клони, на думи отидох далече, но всички листа се отрониха. Събирах парче по парче надежда заседнала в шумата и литнах преди да ме спре на корена тежката дума. Дойдох си със първият сняг, очите ми бяха пресъхнали. На клоните тъжно се спрях и нещо във мене издъхна … Понякога слагам криле, когато окапват листата и с тях се превръщам в дете заровило в шума мечтата!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анастасия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви за вниманието!
  • Нищо, че не е в строен вид, има повече поезия от много други...
  • Извън твоята стилистика, Ани.
    Мечтите нямат сезон. Те поне са целогодишно безплатни!
  • Развълнува ме този нелек полет, листопад, кръговрат и мечтание! Крилете не винаги ни издигат, мечтите не винаги ни възвисяват, а надеждата винаги ли е последното, което ни остава?!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...