Oct 24, 2019, 10:12 AM

Имам криле

  Poetry
1.2K 2 4
А нищо човек съм, човече, но сложих криле вместо клони, на думи отидох далече, но всички листа се отрониха. Събирах парче по парче надежда заседнала в шумата и литнах преди да ме спре на корена тежката дума. Дойдох си със първият сняг, очите ми бяха пресъхнали. На клоните тъжно се спрях и нещо във мене издъхна … Понякога слагам криле, когато окапват листата и с тях се превръщам в дете заровило в шума мечтата!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анастасия All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви за вниманието!
  • Нищо, че не е в строен вид, има повече поезия от много други...
  • Извън твоята стилистика, Ани.
    Мечтите нямат сезон. Те поне са целогодишно безплатни!
  • Развълнува ме този нелек полет, листопад, кръговрат и мечтание! Крилете не винаги ни издигат, мечтите не винаги ни възвисяват, а надеждата винаги ли е последното, което ни остава?!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....