Имам криле
А нищо човек съм, човече,
но сложих криле вместо клони,
на думи отидох далече,
но всички листа се отрониха.
Събирах парче по парче
надежда заседнала в шумата
и литнах преди да ме спре
на корена тежката дума.
Дойдох си със първият сняг,
очите ми бяха пресъхнали.
На клоните тъжно се спрях
и нещо във мене издъхна …
Понякога слагам криле,
когато окапват листата
и с тях се превръщам в дете
заровило в шума мечтата!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анастасия Всички права запазени
