anastasia73 (Анастасия)
30 101
24.10.2019 г., 10:12 ч.

Имам криле 

  Поезия
712 2 4
А нищо човек съм, човече, но сложих криле вместо клони, на думи отидох далече, но всички листа се отрониха. Събирах парче по парче надежда заседнала в шумата и литнах преди да ме спре на корена тежката дума. Дойдох си със първият сняг, очите ми бяха пресъхнали. На клоните тъжно се спрях и нещо във мене издъхна … Понякога слагам криле, когато окапват листата и с тях се превръщам в дете заровило в шума мечтата!

© Анастасия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви за вниманието!
  • Нищо, че не е в строен вид, има повече поезия от много други...
  • Извън твоята стилистика, Ани.
    Мечтите нямат сезон. Те поне са целогодишно безплатни!
  • Развълнува ме този нелек полет, листопад, кръговрат и мечтание! Крилете не винаги ни издигат, мечтите не винаги ни възвисяват, а надеждата винаги ли е последното, което ни остава?!
Предложения
: ??:??