7 feb 2012, 23:57

Имам нужда от...

  Poesía » Otra
1.3K 0 11

Имам нужда от малко любов.

Много малко – пшеничено зрънце.

На душата ми тихият зов

да роди звън и цел – кротко слънце.

 

Имам нужда от малко мечти.

Много малко – хлебна трошица.

На сърцето ми стигат. Почти

като песен на влюбена птица.

 

Имам нужда от малко кураж.

Много малко – полвинка от грама.

И приятел един. Като страж

да ме пази от грях и измама.

 

Със любов и мечти и кураж

ще съм силна, спокойна, щастлива.

Три неща ще са моят багаж.

Те ми стигат, докато съм жива.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми хареса, Нинче!
  • Аплодисменти, Нина!Чудесно стихотворение!
  • Хубаво, силно, издържано. Звучи като мъдра приказка, спонтанна и предметно-мотивирана реакция на предизвикателствата на жестокия свят наоколо. Защо ли ми се струва, обаче, че стихът и неговите внушения с уж оптимистичен финал са обременени с предчувствие за несбъдване. Или поне с дълбоко, неизказано съмнение. Дано да греша. Поздрав!
  • Поздрав,Нина!Красиво откровение!
  • Поздравления за откровения стих!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...