7.02.2012 г., 23:57

Имам нужда от...

1.3K 0 11

Имам нужда от малко любов.

Много малко – пшеничено зрънце.

На душата ми тихият зов

да роди звън и цел – кротко слънце.

 

Имам нужда от малко мечти.

Много малко – хлебна трошица.

На сърцето ми стигат. Почти

като песен на влюбена птица.

 

Имам нужда от малко кураж.

Много малко – полвинка от грама.

И приятел един. Като страж

да ме пази от грях и измама.

 

Със любов и мечти и кураж

ще съм силна, спокойна, щастлива.

Три неща ще са моят багаж.

Те ми стигат, докато съм жива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ми хареса, Нинче!
  • Аплодисменти, Нина!Чудесно стихотворение!
  • Хубаво, силно, издържано. Звучи като мъдра приказка, спонтанна и предметно-мотивирана реакция на предизвикателствата на жестокия свят наоколо. Защо ли ми се струва, обаче, че стихът и неговите внушения с уж оптимистичен финал са обременени с предчувствие за несбъдване. Или поне с дълбоко, неизказано съмнение. Дано да греша. Поздрав!
  • Поздрав,Нина!Красиво откровение!
  • Поздравления за откровения стих!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...