16 abr 2011, 21:47

Имам само две години

  Poesía
1K 0 1

2010

Имам само две години надежда

Да те срещна случайно сред нищото,

Да вкуся солта на живота

 от твоето тяло.

Вече не мога да страдам,

Прашинките време препускат

През тесния проток надолу.

Копнея  само да целувам

Твоите недоизказани прозрения.

 Ти да си мое посмъртно сатори

в Роршаховите петна по дланите ни.

Да ми оставиш белези

С няколко глътки

Живот.

Остават ми само две години

На болезнено очакване.

Но се  научих да съм търпелива,

Още от самото Сътворение.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Велизара Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...