Apr 16, 2011, 9:47 PM

Имам само две години

  Poetry
1K 0 1

2010

Имам само две години надежда

Да те срещна случайно сред нищото,

Да вкуся солта на живота

 от твоето тяло.

Вече не мога да страдам,

Прашинките време препускат

През тесния проток надолу.

Копнея  само да целувам

Твоите недоизказани прозрения.

 Ти да си мое посмъртно сатори

в Роршаховите петна по дланите ни.

Да ми оставиш белези

С няколко глътки

Живот.

Остават ми само две години

На болезнено очакване.

Но се  научих да съм търпелива,

Още от самото Сътворение.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Велизара Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...