5 sept 2008, 0:55

Имам те 

  Poesía » De amor
913 0 7


Обичам вечер, щом си легна
и очи уморени затворя,
образ невидим с тъмнината да се слее
и с него мислено да поговоря.

Но защо ли чувам глас познат,
нежни думи щом пророни
и за миг умората ми взема обрат,
изпълвам се със сили нови.


Усещам длани, мен познати,
когато нежно милват ми лице
и отново чувства необятни
изпълват чувствено ми сърце.

Очи отварям, виждам само мрак,
нима мираж, е дявол да го вземе,
не, не си измама - имам те,
но понякога си далече от мене.

© Христина Филипова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??