Обичам вечер, щом си легна
и очи уморени затворя,
образ невидим с тъмнината да се слее
и с него мислено да поговоря.
Но защо ли чувам глас познат,
нежни думи щом пророни
и за миг умората ми взема обрат,
изпълвам се със сили нови.
Усещам длани, мен познати,
когато нежно милват ми лице
и отново чувства необятни
изпълват чувствено ми сърце. ...