20 oct 2009, 23:23

Имаше ли...

910 0 2

Имаше ли...

 

Угасна и последният пламък любов

и знаем вече, че всеки е готов.

Тръгваме двама в различни посоки,

дори и раните да са много дълбоки.


Не знаехме, че няма да се получи,

няма нищо, животът учи,

но защо трябва да се разделим така,

и всеки ден усещаме тъга.


Имаше ли любов между нас,

или напразно плача в този час?

Имаше ли някаква топла искра,

или всичко бе само една лъжа?


Имаше ли любов между нас ,

или напразно плача в този час?

Имаше ли топли спомени,

или не са ранени сърцата ни?


Казахме си сбогом за последен път

и отпраши всеки по своя път.

Ще намерим любовта някой ден

и няма да си спомняш ти за мен.


Казахме си сбогом за последен път

и отпраши всеки по своя път.

Но ще си останем приятели добри

и с радост ще си спомняме онези дни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислава Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Римите са нож с две остриета...помисли за изказ без тях...сигурна съм,че ще ти хареса звученето,новото.И...върви напред...
  • Имаше ли любов между нас,

    или напразно плача в този час?
    Ще намерим любовта някой ден

    и няма да си спомняш ти за мен...
    Толкова истинско!6 от мен.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...