16 jul 2019, 17:40

Имаше мен

1.5K 3 11

Ти си имал такава жена...

Само с нея светът бе различен...

Беше млад. Бе разперил крила.

Беше влюбен. И беше обичан.

 

Беше твоя. Докрай. Без остатък.

С аромат на цветя и канела.

Най-вълшебното, най-синьото лято.

Топъл бряг. И любовна постеля.

 

Но не ти бе достатъчна тя...

Тази обич за тебе бе малка.

Щом обича, всяка  жена,

тя е горда, но никога жалка...

 

Тя си тръгна...Защо не я спря?

Ще е тъжно без нея, студено...

Ти си имал такава жена.

Помниш ли... Имаше мен...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ВАНЯ СТАТЕВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Всички някога съжаляваме за някого, Стефан...Но е късно...Хубава вечер, Стефан!
  • Ваня, всичко това ми случи.....сякаш си била там някога.....имах тази жена.......тя си тръгна ; а аз не я спрях......а все още я обичам......
  • Аз нямам претенции за поетично майсторство, Ирина! Просто си пиша, както го усещам - простичко и кратко. Не обичам напудрените фрази. Но това е само мое мнение...Усмихнат ден, Ирина!!!😊
  • Удоволстнвие е да чета стиховете ти ,Ваня!Толкова музика и съдържание има в тях,и като си помисля какви дебати се вихреха относно мерената реч и оная,която е проза,наредена като стих!....И каква мисъл само!"Щом обича всяка жена,тя е горда,но никога жалка!"
  • Благодаря ви за искреното мнение, Албена, Мария, Краси, Ангелче и Данаил! Усмихнат да е денят ви!!!😊

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...