Ти си имал такава жена...
Само с нея светът бе различен...
Беше млад. Бе разперил крила.
Беше влюбен. И беше обичан.
Беше твоя. Докрай. Без остатък.
С аромат на цветя и канела.
Най-вълшебното, най-синьото лято.
Топъл бряг. И любовна постеля.
Но не ти бе достатъчна тя...
Тази обич за тебе бе малка.
Щом обича, всяка жена,
тя е горда, но никога жалка...
Тя си тръгна...Защо не я спря?
Ще е тъжно без нея, студено...
Ти си имал такава жена.
Помниш ли... Имаше мен...
© ВАНЯ СТАТЕВА Всички права запазени