16.07.2019 г., 17:40

Имаше мен

1.5K 3 11

Ти си имал такава жена...

Само с нея светът бе различен...

Беше млад. Бе разперил крила.

Беше влюбен. И беше обичан.

 

Беше твоя. Докрай. Без остатък.

С аромат на цветя и канела.

Най-вълшебното, най-синьото лято.

Топъл бряг. И любовна постеля.

 

Но не ти бе достатъчна тя...

Тази обич за тебе бе малка.

Щом обича, всяка  жена,

тя е горда, но никога жалка...

 

Тя си тръгна...Защо не я спря?

Ще е тъжно без нея, студено...

Ти си имал такава жена.

Помниш ли... Имаше мен...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ВАНЯ СТАТЕВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всички някога съжаляваме за някого, Стефан...Но е късно...Хубава вечер, Стефан!
  • Ваня, всичко това ми случи.....сякаш си била там някога.....имах тази жена.......тя си тръгна ; а аз не я спрях......а все още я обичам......
  • Аз нямам претенции за поетично майсторство, Ирина! Просто си пиша, както го усещам - простичко и кратко. Не обичам напудрените фрази. Но това е само мое мнение...Усмихнат ден, Ирина!!!😊
  • Удоволстнвие е да чета стиховете ти ,Ваня!Толкова музика и съдържание има в тях,и като си помисля какви дебати се вихреха относно мерената реч и оная,която е проза,наредена като стих!....И каква мисъл само!"Щом обича всяка жена,тя е горда,но никога жалка!"
  • Благодаря ви за искреното мнение, Албена, Мария, Краси, Ангелче и Данаил! Усмихнат да е денят ви!!!😊

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...