16.07.2019 г., 17:40

Имаше мен

1.5K 3 11

Ти си имал такава жена...

Само с нея светът бе различен...

Беше млад. Бе разперил крила.

Беше влюбен. И беше обичан.

 

Беше твоя. Докрай. Без остатък.

С аромат на цветя и канела.

Най-вълшебното, най-синьото лято.

Топъл бряг. И любовна постеля.

 

Но не ти бе достатъчна тя...

Тази обич за тебе бе малка.

Щом обича, всяка  жена,

тя е горда, но никога жалка...

 

Тя си тръгна...Защо не я спря?

Ще е тъжно без нея, студено...

Ти си имал такава жена.

Помниш ли... Имаше мен...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ВАНЯ СТАТЕВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всички някога съжаляваме за някого, Стефан...Но е късно...Хубава вечер, Стефан!
  • Ваня, всичко това ми случи.....сякаш си била там някога.....имах тази жена.......тя си тръгна ; а аз не я спрях......а все още я обичам......
  • Аз нямам претенции за поетично майсторство, Ирина! Просто си пиша, както го усещам - простичко и кратко. Не обичам напудрените фрази. Но това е само мое мнение...Усмихнат ден, Ирина!!!😊
  • Удоволстнвие е да чета стиховете ти ,Ваня!Толкова музика и съдържание има в тях,и като си помисля какви дебати се вихреха относно мерената реч и оная,която е проза,наредена като стих!....И каква мисъл само!"Щом обича всяка жена,тя е горда,но никога жалка!"
  • Благодаря ви за искреното мнение, Албена, Мария, Краси, Ангелче и Данаил! Усмихнат да е денят ви!!!😊

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....