ТИХОМИР
Творение от обич и тъга,
мъжественост, безкористност
и сила,
с нежна щедрост от природата
душа
с магия в теб се е вселила.
И обятия разтворила с доверие
от добронамереност и страст,
вярна на изконното поверие-
душата е любов - не власт,
Хрисима, достойна, търпелива
за нея сякаш няма врагове,
макар и лесно наранима
бленува светли брегове.
Орисана да бъде пристан
на болката в нечий очи,
като планински ручей бистър
филтрира чуждите сълзи,
Макар от болка да се свива
в агония, в безмълвен гняв,
отмъщение не ù отива,
крепи я добродетел здрав.
Изстрадана, горчива мъдрост
за младостта ти подранила,
белег на безценна твърдост
съдбата в теб е съхранила.
Разковничето на живота е в това
чрез страдание да бъдеш извисен,
човекът е да бъде светлина,
с любов да е благословен.
© Гинка Любенова Косева Todos los derechos reservados