ТИХОМИР

Творение от обич и тъга,

мъжественост, безкористност 

                                        и сила,

с нежна щедрост от природата

                                         душа

с магия в теб се е вселила.

И обятия разтворила с доверие

от добронамереност и страст,

вярна на изконното поверие-

душата е любов - не власт,

Хрисима, достойна, търпелива

за нея сякаш няма врагове,

макар и лесно наранима

бленува светли брегове.

Орисана да бъде пристан

на болката в нечий очи,

като планински ручей бистър

филтрира чуждите сълзи,

Макар от болка да се свива

в агония, в безмълвен гняв,

отмъщение не ù отива,

крепи я добродетел здрав.

Изстрадана, горчива мъдрост

за младостта ти подранила,

белег на безценна твърдост

съдбата в теб е съхранила.

Разковничето на живота е в това

чрез страдание да бъдеш извисен,

човекът е да бъде светлина,

с любов да е благословен.