Импресия
Изтичала скришом по речния пясък,
луната се къпе сама под върбите.
Далече в небето дочува се плясък
и листи се ронят, прегръщат тревите.
А тихия вятър мирише на дюли...
Пъстърва премята водата игрива -
в скалите я блъсне, в брега я потули,
а после дари я със сребърна грива.
Неволно тъгата притваря очите.
Ти тръгваш и влакът задъхан те чака!
С прегърбени клони, с тревога за дните - ...