26 feb 2007, 8:39

Импресия

  Poesía
782 0 2
           Импресия

Изтичала скришом по речния пясък,
луната се къпе сама под върбите.
Далече в небето дочува се плясък
и листи се ронят, прегръщат тревите.

А тихия вятър мирише на дюли...
Пъстърва премята водата игрива -
в скалите я блъсне, в брега я потули,
а после дари я със сребърна грива.

Неволно тъгата притваря очите.
Ти тръгваш и влакът задъхан те чака!
С прегърбени клони, с тревога за дните -
брезата до пътя след тебе заплака...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...