26 февр. 2007 г., 08:39

Импресия

781 0 2
           Импресия

Изтичала скришом по речния пясък,
луната се къпе сама под върбите.
Далече в небето дочува се плясък
и листи се ронят, прегръщат тревите.

А тихия вятър мирише на дюли...
Пъстърва премята водата игрива -
в скалите я блъсне, в брега я потули,
а после дари я със сребърна грива.

Неволно тъгата притваря очите.
Ти тръгваш и влакът задъхан те чака!
С прегърбени клони, с тревога за дните -
брезата до пътя след тебе заплака...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лилия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...