22 oct 2009, 22:00

Импресия - 2

  Poesía » Otra
825 0 9

 

 

Импресия - 2

 

Дъждът рисува по паважа -

листът му е огромен, чист -

и иска нещо да ми каже

със тропота по своя лист.

 

Калинки със усмивки-точки

ми нарисува първо той.

Под кестените сухи плочки

ги приютяват. В миг порой

 

опитва се да ги прогони -

отлитат бързичко - за миг

и под разплаканите клони

отеква глухо "шляп", "цоп", "цвик".

 

Минават хора, невидели

калинките на моя дъжд -

долитнали и отлетели,

тъй както него... - изведнъж...

 

 

                       (из "Дъждовни импресии")

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасен стих! Създава ведро настроение и със своята образност внушава чудотворното преобразяване което прави, може би, всеки дъжд.
    Защо ли свързваме, толкова често дъжда, с мрачно настроение, а не с животозареждащо пречистване и обновяване. Хората в забързаното си ежедневие, заети винаги с "по-важни" неща не забелязват чудесата. Сякаш си перефразила в стих мисълта на Айнщайн:

    "Има два начина да изживееш живота си. Единият е да живееш така, като че ли НЕ съществуват чудеса, а другият - сякаш всяко нещо Е чудо."

    Чудесна поезия!Поздравления! и поща
  • Много свежо!!!
    Поздрав!!!
  • Благодаря ви, момичета! Радвам се, че ви хареса!
  • Хубавото си е хубаво...Благодаря...
  • ще търся калинки под кестените

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...