нмг (Надежда Маринова ) нмг (Надежда Маринова )
245
Oct 22, 2009, 10:00 PM

Импресия - 2

  Poetry » Other
819 0 9

 

 

Импресия - 2

 

Дъждът рисува по паважа -

листът му е огромен, чист -

и иска нещо да ми каже

със тропота по своя лист.

 

Калинки със усмивки-точки

ми нарисува първо той.

Под кестените сухи плочки

ги приютяват. В миг порой

 

опитва се да ги прогони -

отлитат бързичко - за миг

и под разплаканите клони

отеква глухо "шляп", "цоп", "цвик".

 

Минават хора, невидели

калинките на моя дъжд -

долитнали и отлетели,

тъй както него... - изведнъж...

 

 

                       (из "Дъждовни импресии")

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Маринова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • maistora (Красимир Тенев)
    maistora (Красимир Тенев)
    Прекрасен стих! Създава ведро настроение и със своята образност внушава чудотворното преобразяване което прави, може би, всеки дъжд.
    Защо ли свързваме, толкова често дъжда, с мрачно настроение, а не с животозареждащо пречистване и обновяване. Хората в забързаното си ежедневие, заети винаги с "по-важни" неща не забелязват чудесата. Сякаш си перефразила в стих мисълта на Айнщайн:

    "Има два начина да изживееш живота си. Единият е да живееш така, като че ли НЕ съществуват чудеса, а другият - сякаш всяко нещо Е чудо."

    Чудесна поезия!Поздравления! и поща
  • robert (Роберт Кулиани)
    robert (Роберт Кулиани)
    Много свежо!!!
    Поздрав!!!
  • нмг (Надежда Маринова )
    нмг (Надежда Маринова )
    Благодаря ви, момичета! Радвам се, че ви хареса!
  • kotel (Мариана Вълкова)
    kotel (Мариана Вълкова)
    Хубавото си е хубаво...Благодаря...
  • BlueRay (Ре)
    BlueRay (Ре)
    ще търся калинки под кестените

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0