22 окт. 2009 г., 22:00

Импресия - 2

824 0 9

 

 

Импресия - 2

 

Дъждът рисува по паважа -

листът му е огромен, чист -

и иска нещо да ми каже

със тропота по своя лист.

 

Калинки със усмивки-точки

ми нарисува първо той.

Под кестените сухи плочки

ги приютяват. В миг порой

 

опитва се да ги прогони -

отлитат бързичко - за миг

и под разплаканите клони

отеква глухо "шляп", "цоп", "цвик".

 

Минават хора, невидели

калинките на моя дъжд -

долитнали и отлетели,

тъй както него... - изведнъж...

 

 

                       (из "Дъждовни импресии")

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасен стих! Създава ведро настроение и със своята образност внушава чудотворното преобразяване което прави, може би, всеки дъжд.
    Защо ли свързваме, толкова често дъжда, с мрачно настроение, а не с животозареждащо пречистване и обновяване. Хората в забързаното си ежедневие, заети винаги с "по-важни" неща не забелязват чудесата. Сякаш си перефразила в стих мисълта на Айнщайн:

    "Има два начина да изживееш живота си. Единият е да живееш така, като че ли НЕ съществуват чудеса, а другият - сякаш всяко нещо Е чудо."

    Чудесна поезия!Поздравления! и поща
  • Много свежо!!!
    Поздрав!!!
  • Благодаря ви, момичета! Радвам се, че ви хареса!
  • Хубавото си е хубаво...Благодаря...
  • ще търся калинки под кестените

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...