18 may 2007, 0:59

ИМПРЕСИЯ 

  Poesía
647 0 7
Надбягвам се със себе си...
Препускам към безкрая...
Тиктака бавно времето...
Звездите с ярост лаят...
И хоризонтът връзва
луната като клочка.
Нощта не ще да бърза
към светлата си точка.
Светулки вплитат блясъци,
тъкат светлинни мисли...
Вълните галят пясъци,
а шепне вятър в листите...
Щурците пак са с фракове -
среднощно репетират...
А вкъщи са в очакване
кога ще се прибирам...

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??