May 18, 2007, 12:59 AM

ИМПРЕСИЯ

  Poetry
811 0 7
Надбягвам се със себе си...
Препускам към безкрая...
Тиктака бавно времето...
Звездите с ярост лаят...
И хоризонтът връзва
луната като клочка.
Нощта не ще да бърза
към светлата си точка.
Светулки вплитат блясъци,
тъкат светлинни мисли...
Вълните галят пясъци,
а шепне вятър в листите...
Щурците пак са с фракове -
среднощно репетират...
А вкъщи са в очакване
кога ще се прибирам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....