valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
18 jul 2008, 7:32

Импресия 

  Poesía » Otra
514 0 11
Очите ми отдавна са сираци,
а други самотата обругават...
Мечтите ми - спластени козунаци
от хулите загарно нагорчават...
Ръцете ми - загаснали вулкани
мастилото превръщат в тъжна лава...
Нозете ми треперят за оставане,
безпаметно ме носят към забрава...
Сърцето ми, като орел прострелян,
опитва със замах да ме издигне...
Кръвта ми от обидата е черна...
Разпънат съм от своите години...
Но аз ще продължавам да се боря.
Гласа си ще кова до меден блясък.
Въоръжен със здравата си воля,
несгодите ще натроша на пясък...

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??