Импресия
а други самотата обругават...
Мечтите ми - спластени козунаци
от хулите загарно нагорчават...
Ръцете ми - загаснали вулкани
мастилото превръщат в тъжна лава...
Нозете ми треперят за оставане,
безпаметно ме носят към забрава...
Сърцето ми, като орел прострелян,
опитва със замах да ме издигне...
Кръвта ми от обидата е черна...
Разпънат съм от своите години...
Но аз ще продължавам да се боря.
Гласа си ще кова до меден блясък.
Въоръжен със здравата си воля,
несгодите ще натроша на пясък...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados