Очите ми отдавна са сираци,
а други самотата обругават...
Мечтите ми - спластени козунаци
от хулите загарно нагорчават...
Ръцете ми - загаснали вулкани
мастилото превръщат в тъжна лава...
Нозете ми треперят за оставане,
безпаметно ме носят към забрава...
Сърцето ми, като орел прострелян,
опитва със замах да ме издигне...
Кръвта ми от обидата е черна...
Разпънат съм от своите години... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up