18 июл. 2008 г., 07:32

Импресия

Поэзия » Другая

695 0 11

Очите ми отдавна са сираци,
а други самотата обругават...
Мечтите ми - спластени козунаци
от хулите загарно нагорчават...
Ръцете ми - загаснали вулкани
мастилото превръщат в тъжна лава...
Нозете ми треперят за оставане,
безпаметно ме носят към забрава...
Сърцето ми, като орел прострелян,
опитва със замах да ме издигне...
Кръвта ми от обидата е черна...
Разпънат съм от своите години...
Но аз ще продължавам да се боря.
Гласа си ще кова до меден блясък.
Въоръжен със здравата си воля,
несгодите ще натроша на пясък...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Самодива (Вики)

Не се предавай, силен остани,
калява се от болките сърцето.
Гласът ти няма кой да заглуши,
че помнят се словата на поета.

2008-08-06T14:07:21+03:00
valshebnica (Боряна Събева)

Силно,внушително, категорично!!! Браво, Вальо!!!

2008-07-23T13:09:46+03:00
krasini (Красимира Касабова)

Ти си истински ПОЕТ

2008-07-20T12:47:23+03:00
edelvais (Анна Попова)

Поздравления, Валентин!

2008-07-18T21:41:32+03:00
аннавлад (Анна Дюлгерова)

Много го харесвам този ти стих!

2008-07-18T17:40:26+03:00