15 nov 2008, 13:22

Импресия 

  Poesía
578 0 10

Ударих капките

с поглед,

а те по листата

се плъзнаха,

изцедиха жълтото от тях...

вали

в късния край

на есента

и последен лист,

като език огънат,

свири минорно...

 

дали ще измие любовта

 

стон от въртеливо

падане -

беше златен,

беше бакърен,

а после кафяв...

от усещане

тресе се земята -

ще побелее...

 

Усети ли

мечтата есенна

в късния и край?

 

© Дима Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??