Ударих капките
с поглед,
а те по листата
се плъзнаха,
изцедиха жълтото от тях...
вали
в късния край
на есента
и последен лист,
като език огънат,
свири минорно...
дали ще измие любовта
стон от въртеливо
падане -
беше златен,
беше бакърен,
а после кафяв...
от усещане
тресе се земята -
ще побелее...
Усети ли
мечтата есенна
в късния и край?
© Дима Всички права запазени