8 feb 2011, 14:21

Импресия

  Poesía
1.4K 0 44

Импресия

 

Синя усмивка, среднощна, безсънна

се оттича в апокрифа на ласкава сянка.

Запознай се с човека, който остана навън

да боде с поглед тъмната рамка на твоята дрямка.

 

Той рисува алеи с разцъфнали разстояния

в анонима на своята влюбена вечност.

Ветровете подритва, подкача, прескача

с детинска, с непонятна, с наивна сърдечност.

 

И преди да разсъмне страхът ведрината

тротоарът разсипа сълзите си пясъчни

върху жадното му подбито ходило

и превърза го с лунните лековити отблясъци.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...